Пламен Алексиев: Спечелената купа с Черно море е най-щастливият миг в кариерата ми
Автор: Александър Дечев, Снимка: Петел, списък
Дългогодишният капитан на баскетболния Черно море Пламен алексиев приключи спортната си кариера след 19 сезона измежду експертите. Кариерата му мина главно в родния Черно море, с който той игра два финала в шампионата (2006, 2009), като още четири пъти завоюва бронзовите медали (2005, 2007, 2014 и 2015). През 2015-а един от най-сърцатите играчи у нас ликува и с Купата на България, където преди този момент има още три финала (2006, 2008 и 2014). Гардът бе част още от Черноморец, Ямбол и Берое. С изявите си през годините доближи и до националния тим, като бе част от състава на Росен Барчовски за европейското състезание през 2005 година в Сърбия и Черна гора. Пламен отговори на въпросите на " Петел ":
- Пламене, мъчно ли взе решение да прекратиш кариерата си?
- Честно казано не. Аз го премислям това от може би година и половина - две. Малко откакто скъсах ахилеса. Исках да видя по какъв начин ще се възстановя - ще мога ли, няма ли да мога. И като видях, че почти не са същите нещата както преди, взех решение, че желая да играя още най-малко една година и след това да приключа. Те станаха две заради ситуацията, която беше.
- Ако не бяха тези травми в последните години, смяташ ли, че можеше да изиграеш още някой различен сезон?
- Да, усещах се добре. Откакто се прибрах от Стара Загора се усещах добре, само че малшанс. Две интервенции претърпях - и на единия и на другия крайник. Не беше нещо кой знае какво - инфектиране на ахилесите, само че се оправиха и двата. Но след това очевидно тренировките с болките са дали отражение и недоброто възобновяване след едната интервенция, по-бързо започване в игра.
- Каква е равносметката ти след 19 сезона в професионалния баскетбол?
- Мисля, че имах една добра кариера. Можеше и по-добре, само че съм удовлетворен.
- Кой е най-щастливият ти миг в кариерата?
- Спечелването на първата купа с Черно море в Плевен беше най-запомнящият се. Това въпреки всичко бе първи златен орден с родния клуб. Беше най-емоционално. Беше мъчно, Лукойл бяха първи. Имахме тежки мачове и преди този момент - играхме против Балкан. Имахме малко шанс на полуфиналите. Имаше аудитория, доста другари и познати пристигнаха да гледат мача и беше ужасно като страст.
- А най-неприятният?
- Най-неприятният миг в кариерата ми е скъсването на ахилеса. Лошите резултати се не помнят бързо, само че неща, които са зависили частично от теб, частично от управлението, частично от цялата организация в клуба... Това ми е най-тежкият миг, който съм изкарвал, и това беше за жал в родния ми клуб.
- Освен извоюваната купа с Черно море през 2015 година си играл и още няколко финала с родния си клуб. В кой от тях бяхте най-близо до успеха и съжаляваш, че сте го изгубили?
- Може би през 2014 година в София (варненци губят с 97:100 от Левски на финала). Тогава Левски имаше 100-годишен празник. Бяхме доста близо, само че не успяхме да спечелим.
- Съжаляваш ли, че не си играл в чужбина и имаше ли вид за това през годините?
- Да, не съм играл в чужбина. Не съм имал разновидности. Честно да си кажа няма какво толкоз да видиш на открито. На приблизително равнище в чужбина е същото както и в България. Не съм някой, който да се превъзнася и да споделя, че съм бил доста добър и съм нямал шанс. Всичко е въпрос на мениджъри, на диалози. Аз в никакъв случай не съм имал управител.
- Игра и в няколко други тима у нас - Ямбол, Черноморец и Берое. Какви мемоари пазиш от тях?
- В Бургас ми беше много прелестно. Тогава изиграхме мощен сезон. Като нов отбор бяхме събрани качествени момчета, които бяха останали без тимове. Представихме се добре, даже сменихме треньора на Рилски състезател Александър Тодоров. Навсякъде ми е било прелестно. В Берое също по този начин спечелихме и купа, и Балканска лига, и трето място още първата година. Там даже ми е било най-спокойно. Бях с жена ми и с детето. В Ямбол изкарах половин сезон. Много добър колектив имахме. От там завързах много положителни връзки с играчите. Станахме доста положителни другари.
- Какво ти даде и какво ти взе баскетболът?
- Какво ми е дал - баскетболът ме научи на доста като човек, като стойности, какъв би трябвало да бъда. И то от ранна възраст се учат тези работи. Още от Ицо Борисов, лека му пръст. Но като цяло още не мога да схвана какво ми е взел. Може би би трябвало да мине известно време. Засега регистрирам, че много от здравето ми е взел.Не знам дали съм получил повече в сравнение с ми е взел, само че ще мине известно време и ще разберем.
- Работил си с доста именити треньори в България, допускам, че от всеки си взел по нещо.
- Като цяло да. С много треньори съм работил. Всеки е оставил някаква част от себе си в моето развиване. Бих желал да благодаря на всички, в този момент да не ги изреждам, само че те знаят с кого съм работил. Респект за тях. Някои към този момент не са треньори, други ги няма, трети не престават. Сега ще забележим дали ще поема в тази тенденция към треньорството, само че към този момент още бездействам. Занимавам се единствено с дечица в събота и неделя.
- Ти израстна в едно доста мощно младо потомство с близнаците Деян и Калоян Иванови, с Владимир Маринов-Елвиса, Атнас Пенев, Веселин Георгиев, Асен Великов, което даже игра край в шампионата. Успяха ли момчетата от този отбор да изпълнят капацитета си?
- Повечето от играчите, които бяхме от това потомство 84/86, направиха много положителни кариери. Всички израснахме при Христо Борисов. Някои още играят. Мисля, че това е едно положително потомство за нашия град. С положителни резултати. И за баскетбола в България, въпреки всичко всички бяха в националния тим в разнообразни моменти.
- Кои са хората, на които най-вече дължиш за твоята кариера?
- Нека стартираме от фамилията ми. Аз упражнявам от 4-5 годишен, разправям се със спорт, и то всеки ден. Тенис играя от много време. Баща ми е някогашен състезател, майка ми продължава да се занимава. Семейството ми, треньорите ми, които са в ранна възраст. Да благодаря и на управлението, че ми дадоха късмет, тъй като не всеки го получава. То се дава късмет, само че би трябвало да го заслужиш като цяло. Никой не го дава ей по този начин. И като се сблъскахме тогава с действителността, тогава имаше доста мощен тим на Черно море и доста по-лесно се израства, в съпоставяне със в този момент, когато влизат доста юноши, а няма огромна конкуренция. Получава се малко разминаване с действителността и почваш да се сблъскваш със мощните тимове по мачовете и там към този момент те гази товарния трен. Жена ми също постоянно е била до мен. Каквото и да реша постоянно ме е подкрепяла. Вече последните години и синът ми Пламен, и той доста порасна, схваща доста неща. Винаги са ми били опора. Каквото и да реша постоянно са били зад мен. Семейството като цяло, и околните до мен играчи и другари.
- Баскетболът сигурно ти е дал и доста другарства. С кои играчи през годините си в най-хубави другарски връзки?
- Аз нямам доста врагове, изключително в баскетболните среди. И с близнаците, и с Елвиса, и с Груев сме доста близки, с Асен Великов, с дребния Чолаков. Със сигурност ще не помни някого. Във всеки един град имам по няколко индивида, с които постоянно се чуваме, разясняваме. Хубаво е. Баскетболът основава доста другарства.
- Твоят наследник Пламен-младши също тренира. Как се развива и можем ли да чакаме да има нов Пламен Алексиев в професионалния баскетбол?
- Аз персонално не се занимавам с него. Той си има треньор. Не желая да го натискам, не съм подобен болен родител, който да желае непременно синът му да стане като него или да го надмине. Нека да си спортува момчето. Не желая да го напрягам, да забележим какво ще стане.
- Ти си част от най-успешната школа в България. Каква, съгласно теб е рецептата, с цел да изважда толкоз мощни баскетболисти през годините Черно море?
- Рецептата е в треньорите и в положителния асортимент. Друго не виждам. Тогава и младежта беше напълно друга. Промениха се към този момент нещата, може би там е разковничето.
- Какво мислиш за капацитета на младите момчета, които Галин Стоянов постанова в последните два-три сезона?
- Мисля, че имат качества, само че съгласно мен малко им липсва не тъкмо предпочитание, а повече хъс. Да се борят, битката я няма. Не са видяли какво е, не знаят какво е да се бориш против по-големи, по-добри и да си извоюваш място на паркета и изобщо в баскетболната общност някой да разбере, че ти можеш и може да ти се даде късмет.
- Смяташ ли, че към този момент са натрупали задоволително опит, с цел да са в ядрото на един по-силен тим през новия сезон?
- Има какво да се желае. Може би като помощна роля, чак съществена не. Трябва им още известно време да се получат до дъно нещата.
- Как се развива родният баскетбол през последните години? Какво е равнището му?
- Не мисля, че се подвига равнището доста. Говоря за българските играчи. Има дефицит на български играчи, изключително изпод, които идват от школите. Повече се разчита на чужденци. Мисля, че би трябвало да се обърне на това по-голямо внимание - на младежта.
- Ти беше част от националния тим на европейското състезание през 2005 година Какво очакваш от отбора ни на идния шампионат?
- Надявам се. Сега тимът е много по-подмладен. Мисля, че ще би трябвало да имат шанс.Няма да им е елементарно. В тежка група са, само че няма леко. На европейско като отидеш няма леко. Вече е и с повече тимове.
- Какво ще ти липсва най-вече в този момент от всекидневието на професионален баскетболист?
- Въобще не съм чакал тази отмора. Даже в този момент е чудя какво да върша по през целия ден. Малко ми е дискомфортно, тъй като съм привикнал на някакъв режим и в този момент малко ми идва допълнително. Ще ми липсва може би еднообразието, което до момента съм имал - тренировки, срещи с треньори, състезатели. Не знам, още съм в небрано лозе. Надявам се, че отново ще почна работа скоро.
- Какво е бъдещето ти? Оставаш ли в баскетбола, само че от външната страна на игрището, или имаш други проекти?
- Не знам дали ще остана в баскетбола. Откакто сме свършили нямаме никакви диалози с управлението. Очаквам да кажат имат ли някакво предпочитание да работим дружно и те по какъв начин ги виждат нещата. По принцип ми се занимава с деца. В момента от година и половина аз и Веско Георгиев се занимаваме с най-малките дечица в Черно море - 7-годишните.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Дългогодишният капитан на баскетболния Черно море Пламен алексиев приключи спортната си кариера след 19 сезона измежду експертите. Кариерата му мина главно в родния Черно море, с който той игра два финала в шампионата (2006, 2009), като още четири пъти завоюва бронзовите медали (2005, 2007, 2014 и 2015). През 2015-а един от най-сърцатите играчи у нас ликува и с Купата на България, където преди този момент има още три финала (2006, 2008 и 2014). Гардът бе част още от Черноморец, Ямбол и Берое. С изявите си през годините доближи и до националния тим, като бе част от състава на Росен Барчовски за европейското състезание през 2005 година в Сърбия и Черна гора. Пламен отговори на въпросите на " Петел ":
- Пламене, мъчно ли взе решение да прекратиш кариерата си?
- Честно казано не. Аз го премислям това от може би година и половина - две. Малко откакто скъсах ахилеса. Исках да видя по какъв начин ще се възстановя - ще мога ли, няма ли да мога. И като видях, че почти не са същите нещата както преди, взех решение, че желая да играя още най-малко една година и след това да приключа. Те станаха две заради ситуацията, която беше.
- Ако не бяха тези травми в последните години, смяташ ли, че можеше да изиграеш още някой различен сезон?
- Да, усещах се добре. Откакто се прибрах от Стара Загора се усещах добре, само че малшанс. Две интервенции претърпях - и на единия и на другия крайник. Не беше нещо кой знае какво - инфектиране на ахилесите, само че се оправиха и двата. Но след това очевидно тренировките с болките са дали отражение и недоброто възобновяване след едната интервенция, по-бързо започване в игра.
- Каква е равносметката ти след 19 сезона в професионалния баскетбол?
- Мисля, че имах една добра кариера. Можеше и по-добре, само че съм удовлетворен.
- Кой е най-щастливият ти миг в кариерата?
- Спечелването на първата купа с Черно море в Плевен беше най-запомнящият се. Това въпреки всичко бе първи златен орден с родния клуб. Беше най-емоционално. Беше мъчно, Лукойл бяха първи. Имахме тежки мачове и преди този момент - играхме против Балкан. Имахме малко шанс на полуфиналите. Имаше аудитория, доста другари и познати пристигнаха да гледат мача и беше ужасно като страст.
- А най-неприятният?
- Най-неприятният миг в кариерата ми е скъсването на ахилеса. Лошите резултати се не помнят бързо, само че неща, които са зависили частично от теб, частично от управлението, частично от цялата организация в клуба... Това ми е най-тежкият миг, който съм изкарвал, и това беше за жал в родния ми клуб.
- Освен извоюваната купа с Черно море през 2015 година си играл и още няколко финала с родния си клуб. В кой от тях бяхте най-близо до успеха и съжаляваш, че сте го изгубили?
- Може би през 2014 година в София (варненци губят с 97:100 от Левски на финала). Тогава Левски имаше 100-годишен празник. Бяхме доста близо, само че не успяхме да спечелим.
- Съжаляваш ли, че не си играл в чужбина и имаше ли вид за това през годините?
- Да, не съм играл в чужбина. Не съм имал разновидности. Честно да си кажа няма какво толкоз да видиш на открито. На приблизително равнище в чужбина е същото както и в България. Не съм някой, който да се превъзнася и да споделя, че съм бил доста добър и съм нямал шанс. Всичко е въпрос на мениджъри, на диалози. Аз в никакъв случай не съм имал управител.
- Игра и в няколко други тима у нас - Ямбол, Черноморец и Берое. Какви мемоари пазиш от тях?
- В Бургас ми беше много прелестно. Тогава изиграхме мощен сезон. Като нов отбор бяхме събрани качествени момчета, които бяха останали без тимове. Представихме се добре, даже сменихме треньора на Рилски състезател Александър Тодоров. Навсякъде ми е било прелестно. В Берое също по този начин спечелихме и купа, и Балканска лига, и трето място още първата година. Там даже ми е било най-спокойно. Бях с жена ми и с детето. В Ямбол изкарах половин сезон. Много добър колектив имахме. От там завързах много положителни връзки с играчите. Станахме доста положителни другари.
- Какво ти даде и какво ти взе баскетболът?
- Какво ми е дал - баскетболът ме научи на доста като човек, като стойности, какъв би трябвало да бъда. И то от ранна възраст се учат тези работи. Още от Ицо Борисов, лека му пръст. Но като цяло още не мога да схвана какво ми е взел. Може би би трябвало да мине известно време. Засега регистрирам, че много от здравето ми е взел.Не знам дали съм получил повече в сравнение с ми е взел, само че ще мине известно време и ще разберем.
- Работил си с доста именити треньори в България, допускам, че от всеки си взел по нещо.
- Като цяло да. С много треньори съм работил. Всеки е оставил някаква част от себе си в моето развиване. Бих желал да благодаря на всички, в този момент да не ги изреждам, само че те знаят с кого съм работил. Респект за тях. Някои към този момент не са треньори, други ги няма, трети не престават. Сега ще забележим дали ще поема в тази тенденция към треньорството, само че към този момент още бездействам. Занимавам се единствено с дечица в събота и неделя.
- Ти израстна в едно доста мощно младо потомство с близнаците Деян и Калоян Иванови, с Владимир Маринов-Елвиса, Атнас Пенев, Веселин Георгиев, Асен Великов, което даже игра край в шампионата. Успяха ли момчетата от този отбор да изпълнят капацитета си?
- Повечето от играчите, които бяхме от това потомство 84/86, направиха много положителни кариери. Всички израснахме при Христо Борисов. Някои още играят. Мисля, че това е едно положително потомство за нашия град. С положителни резултати. И за баскетбола в България, въпреки всичко всички бяха в националния тим в разнообразни моменти.
- Кои са хората, на които най-вече дължиш за твоята кариера?
- Нека стартираме от фамилията ми. Аз упражнявам от 4-5 годишен, разправям се със спорт, и то всеки ден. Тенис играя от много време. Баща ми е някогашен състезател, майка ми продължава да се занимава. Семейството ми, треньорите ми, които са в ранна възраст. Да благодаря и на управлението, че ми дадоха късмет, тъй като не всеки го получава. То се дава късмет, само че би трябвало да го заслужиш като цяло. Никой не го дава ей по този начин. И като се сблъскахме тогава с действителността, тогава имаше доста мощен тим на Черно море и доста по-лесно се израства, в съпоставяне със в този момент, когато влизат доста юноши, а няма огромна конкуренция. Получава се малко разминаване с действителността и почваш да се сблъскваш със мощните тимове по мачовете и там към този момент те гази товарния трен. Жена ми също постоянно е била до мен. Каквото и да реша постоянно ме е подкрепяла. Вече последните години и синът ми Пламен, и той доста порасна, схваща доста неща. Винаги са ми били опора. Каквото и да реша постоянно са били зад мен. Семейството като цяло, и околните до мен играчи и другари.
- Баскетболът сигурно ти е дал и доста другарства. С кои играчи през годините си в най-хубави другарски връзки?
- Аз нямам доста врагове, изключително в баскетболните среди. И с близнаците, и с Елвиса, и с Груев сме доста близки, с Асен Великов, с дребния Чолаков. Със сигурност ще не помни някого. Във всеки един град имам по няколко индивида, с които постоянно се чуваме, разясняваме. Хубаво е. Баскетболът основава доста другарства.
- Твоят наследник Пламен-младши също тренира. Как се развива и можем ли да чакаме да има нов Пламен Алексиев в професионалния баскетбол?
- Аз персонално не се занимавам с него. Той си има треньор. Не желая да го натискам, не съм подобен болен родител, който да желае непременно синът му да стане като него или да го надмине. Нека да си спортува момчето. Не желая да го напрягам, да забележим какво ще стане.
- Ти си част от най-успешната школа в България. Каква, съгласно теб е рецептата, с цел да изважда толкоз мощни баскетболисти през годините Черно море?
- Рецептата е в треньорите и в положителния асортимент. Друго не виждам. Тогава и младежта беше напълно друга. Промениха се към този момент нещата, може би там е разковничето.
- Какво мислиш за капацитета на младите момчета, които Галин Стоянов постанова в последните два-три сезона?
- Мисля, че имат качества, само че съгласно мен малко им липсва не тъкмо предпочитание, а повече хъс. Да се борят, битката я няма. Не са видяли какво е, не знаят какво е да се бориш против по-големи, по-добри и да си извоюваш място на паркета и изобщо в баскетболната общност някой да разбере, че ти можеш и може да ти се даде късмет.
- Смяташ ли, че към този момент са натрупали задоволително опит, с цел да са в ядрото на един по-силен тим през новия сезон?
- Има какво да се желае. Може би като помощна роля, чак съществена не. Трябва им още известно време да се получат до дъно нещата.
- Как се развива родният баскетбол през последните години? Какво е равнището му?
- Не мисля, че се подвига равнището доста. Говоря за българските играчи. Има дефицит на български играчи, изключително изпод, които идват от школите. Повече се разчита на чужденци. Мисля, че би трябвало да се обърне на това по-голямо внимание - на младежта.
- Ти беше част от националния тим на европейското състезание през 2005 година Какво очакваш от отбора ни на идния шампионат?
- Надявам се. Сега тимът е много по-подмладен. Мисля, че ще би трябвало да имат шанс.Няма да им е елементарно. В тежка група са, само че няма леко. На европейско като отидеш няма леко. Вече е и с повече тимове.
- Какво ще ти липсва най-вече в този момент от всекидневието на професионален баскетболист?
- Въобще не съм чакал тази отмора. Даже в този момент е чудя какво да върша по през целия ден. Малко ми е дискомфортно, тъй като съм привикнал на някакъв режим и в този момент малко ми идва допълнително. Ще ми липсва може би еднообразието, което до момента съм имал - тренировки, срещи с треньори, състезатели. Не знам, още съм в небрано лозе. Надявам се, че отново ще почна работа скоро.
- Какво е бъдещето ти? Оставаш ли в баскетбола, само че от външната страна на игрището, или имаш други проекти?
- Не знам дали ще остана в баскетбола. Откакто сме свършили нямаме никакви диалози с управлението. Очаквам да кажат имат ли някакво предпочитание да работим дружно и те по какъв начин ги виждат нещата. По принцип ми се занимава с деца. В момента от година и половина аз и Веско Георгиев се занимаваме с най-малките дечица в Черно море - 7-годишните.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ